И я няма и я има, като полъх, като щрих,
есен е, в сърцето – зима. Между бих или не бих.
Стиховете ми – стотици. Моята любов – далече
всичките среднощни птици с мен тъгуват всяка вечер.
Ласкава съм или щура, нота звънка в твоя сън,
нежен полъх, лятна буря, сянка котешка отвън.
Който може – да ме хване. Ако му се дам. Едва ли.
Път към теб предначертан е. Вместо мен стихът те гали.
Знам не вярваш. И къде ли (знаеш ли?) е този рай?
Знам, че не е за несмели. Просто с мене помечтай.
Утре ще съм друга. Пъстра. Като циганското лято,
моят свят на теб ще кръстя... Дотогава, докогато...