И я няма и я има, като полъх, като щрих,
есен е, в сърцето – зима. Между бих или не бих.
Стиховете ми – стотици. Моята любов – далече
всичките среднощни птици с мен тъгуват всяка вечер.
Ласкава съм или щура, нота звънка в твоя сън,
нежен полъх, лятна буря, сянка котешка отвън.
Който може – да ме хване. Ако му се дам. Едва ли.
Път към теб предначертан е. Вместо мен стихът те гали.
Знам не вярваш. И къде ли (знаеш ли?) е този рай?
Знам, че не е за несмели. Просто с мене помечтай.
Утре ще съм друга. Пъстра. Като циганското лято,
моят свят на теб ще кръстя... Дотогава, докогато...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация