Дотолкова е истински сънят ми
е истински сънят ми,
че се събуждам,
за да ме отмине.
Страхувам се,
и плача като вятър,
прогонил дъждовете
с твойто име.
В очите си -
реки от спомени -
разтварям миналото си
на длан,
отново болката от тебе
превръща се
във ураган.
И бурята, вилняла
от раздели,
сред грохота
на стенещи мечти,
под пръските
на миналото време
се дави пак във моите очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени