Aug 1, 2008, 9:19 AM

Дотолкова е истински сънят ми

1.1K 0 32
Дотолкова 
е истински сънят ми,
че се събуждам, 
за да ме отмине.
Страхувам се, 
и плача като вятър,
прогонил дъждовете 
с твойто име.
В очите си - 
реки от спомени -
разтварям миналото си 
на длан,
отново болката от тебе
превръща се 
във ураган.
И бурята, вилняла
от раздели,
сред грохота 
на стенещи мечти,
под пръските 
на миналото време
се дави пак във моите очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...