Довиждане
С краен срок за всяко нещо
и сметката прилежно водена,
такъв си бе и такъв ще си останеш -
с изкуствена усмивка на лицето сложена.
А казваше - Обичам те!
А аз все повтарях, че от думи изморявам се,
а ти извръщаше глава спокойно
и в бездействие всичко се повтаряше.
Мечтаех аз за Рицар в бляскави доспехи,
а скромно се задоволих и с тебе,
копнеех за живот изпълнен с епоси,
а - както винаги - спокойно е при мене.
Исках всичко да ти върна.
Да те видя примирен и скромен,
да открия, че има някой, който тъпче те,
както ти ме тъпка мен...
Но сега ти се усмихвам благо
и желая ти "Приятен ден!",
излизайки от живота ти еднообразен,
оставайки всичко твое някъде зад мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Димчева Всички права запазени
