Довиждане

7.11.2011 г., 8:45 ч.

Поезия » Любовна

601 0 2

С краен срок за всяко нещо

и сметката прилежно водена,

такъв си бе и такъв ще си останеш -

с изкуствена усмивка на лицето сложена.

А казваше - Обичам те!

А аз все повтарях, че от думи изморявам се,

а ти извръщаше глава спокойно

и в бездействие всичко се повтаряше.

Мечтаех аз за Рицар в бляскави доспехи,

а скромно се задоволих и с тебе,

копнеех за живот изпълнен с епоси,

а - както винаги - спокойно е при мене.

Исках всичко да ти върна.

Да те видя примирен и скромен,

да открия, че има някой, който тъпче те,

както ти ме тъпка мен...

Но сега ти се усмихвам благо

и желая ти "Приятен ден!",

излизайки от живота ти еднообразен,

оставайки всичко твое някъде зад мен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.