Довиждане
С краен срок за всяко нещо
и сметката прилежно водена,
такъв си бе и такъв ще си останеш -
с изкуствена усмивка на лицето сложена.
А казваше - Обичам те!
А аз все повтарях, че от думи изморявам се,
а ти извръщаше глава спокойно
и в бездействие всичко се повтаряше.
Мечтаех аз за Рицар в бляскави доспехи,
а скромно се задоволих и с тебе,
копнеех за живот изпълнен с епоси,
а - както винаги - спокойно е при мене.
Исках всичко да ти върна.
Да те видя примирен и скромен,
да открия, че има някой, който тъпче те,
както ти ме тъпка мен...
Но сега ти се усмихвам благо
и желая ти "Приятен ден!",
излизайки от живота ти еднообразен,
оставайки всичко твое някъде зад мен.
© Цвети Димчева All rights reserved.
