3.03.2010 г., 11:21

Довиждане

750 0 0

Поезията ми ти превърна в лирика банална,

а защо ли продължавам да тъпча в тази локва кална?

Поглеждайки в небето звездата, която безброй пъти ми свали,

поглеждайки в сърцето, там където част от мене беше ти.

А сега защо безразличието те наранява,

може би директната ми истина силно те смущава?!

Ровейки в кутията от спомени,

сълзите ми отдавна от тебе са отровени!

И някой ден ще питаш ти за мен,

но в този ден няма да намериш и следа от мен.

Безбройни са причините за нашата раздяла

и как душата си на дявола за тебе бях продала.

И нека всеки път щом задълбаеш в очите ù красиви,

сети се пак за мен, когато ми говореше със думите лъжливи

за любовта, която ти дарявах

и нощите, които пропилявах.

Достатъчно мастило похабила съм за теб,

достатъчно летяла в небесата съм безчет.

От лед скована, аз сърцето ти не искам!

И след тази прошка повече след тебе няма да въздишам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атина Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...