Довиждане, лято
Лятото вече събира багажа
за дълъг път.
Морето се пени сърдито на плажа,
вълни реват.
Дървета размахват клони зелени -
недей, постой...
Птици по жиците плачат със мене
за летен зной.
Лятото тръгва бавно, защото
дойде часа.
Остави ни своите летни спомени
и чудеса.
Утре, когато навън е студено,
то ще е в нас.
Нека оставим морето да стене
на опустелия плаж...
То ще се върне отново- искрящо,
в точният ден.
За да посрещнем, нека изпращаме,
за да получим - дадем...
Лятото беше доволно красиво...
Чао засега!...
Малко остава съвсем да се скрие.
Идва снега....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
