Довиждане, лято
Лятото вече събира багажа
за дълъг път.
Морето се пени сърдито на плажа,
вълни реват.
Дървета размахват клони зелени -
недей, постой...
Птици по жиците плачат със мене
за летен зной.
Лятото тръгва бавно, защото
дойде часа.
Остави ни своите летни спомени
и чудеса.
Утре, когато навън е студено,
то ще е в нас.
Нека оставим морето да стене
на опустелия плаж...
То ще се върне отново- искрящо,
в точният ден.
За да посрещнем, нека изпращаме,
за да получим - дадем...
Лятото беше доволно красиво...
Чао засега!...
Малко остава съвсем да се скрие.
Идва снега....
© Валентин Йорданов All rights reserved.
