Довиждане, почивай в мир!
Не, не си отивай! Не!
Кога пак ще видиш синьото небе?!
Обичам те, а ти умираш!
Защо не го разбираш!
Всичко ще се промени без тебе!
Аз отново ще плача, като дете!
И ето, без да си ме чул, се махаш!
А дали ще се обърнеш да помахаш!
Или ще продължиш със сълзите на лице!
И ще ме оставиш със това разбито сърце!
Хванал под ръка предизвикателството ново!
Смърт наричащо се то!
Оставяш ме на кръстопът пред хиляди възможности!
И ще се чудя по кой път да поема, а всичките са прости!
Очите ми - избистрени от плач!
Но няма да дочакаш следващия здрач!
Ще си тръгнеш, без да кажеш ,,Чао!" !
А на другите ще кажеш ли Заветното ,,Чао!" !
И нека там, където си, да е вечен пир!
Довиждане, почивай в мир!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Всички права запазени