Не ме познаваш -
ти си... щастливец.
Не ме обичаш -
ти си... страхливец.
Да те забравя -
аз, ами... мога.
Да се обадя -
аз, ами... сбогом!
"До скоро" казвам, когато си тръгвам,
а "Сбогом",
когато греша.
"До утре" казвам, когато те зървам,
а "Сбогом",
когато мълча.
"Довиждане" казвам, когато го искам,
а "Сбогом",
когато реша.
Аз казвам : "До скоро" -
тогава, когато виновно мълчиш...
и "Сбогом" -
когато отново сгрешиш...
© Вечерница или Зорница Всички права запазени