Доволна самота
Снощи посети ме самотата,
докато смълчано на дивана лежах.
С дръзки пръсти премахна халата
от щастлива материя, но я не спрях.
Докосна ме нежно и се настани
на дивана до мен и заразказва
колко глупаво изглеждам отстрани
с дълбоката обич, дето показвам.
Посочи ми пода от красиви спомени
и побутна ме върху тях да стъпя.
Аз изправих се с крака оголени
и заех се килима да кърпя.
Взрях се във изтърканите области,
получени от чести посещения
и запитах се „Да сменя ли поста си,
подчинен на самотни извращения?”
Обърнах се и видях доволна усмивка.
Наложих си поглед от нея да откъсна.
Насочих го нагоре, от където блика
надежда и разбрах, че още не е късно
да се боря с пагубното ѝ влияние.
Да докажа на себе си, че имам сила.
Да изхвърля нея без никакво съмнение
и силно да извикам „Стига съм се крила!”
© Биби Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Бърка в сърцето тази творба, като всяка твоя! Чувствам се близо до твоите лирически.
-
Изключително благодарна съм! Моята неувереност не позволява да допусна, че тези думи с отправени към мое творение, но и с нея се боря. Всяка ваша дума ми вдъхва кураж! И за това също съм благодарна.
-
Напълно съгласна съм с теб, Василка! Умре ли надеждата, умираме и ние..
-
Само така! Без надежда не се живей!
-
Да, отново се забелязва оптимистичната ми природа. Много благодаря, Велине!
-
Хареса ми този стих! Започва самотно, зъвършва оптимистично. поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Радвам се, че аз съм успяла да покажа своето успешно, което се доказва от думите ти.
Благодаря ти, Тита!