Доволна самота
Снощи посети ме самотата,
докато смълчано на дивана лежах.
С дръзки пръсти премахна халата
от щастлива материя, но я не спрях.
Докосна ме нежно и се настани
на дивана до мен и заразказва
колко глупаво изглеждам отстрани
с дълбоката обич, дето показвам.
Посочи ми пода от красиви спомени
и побутна ме върху тях да стъпя.
Аз изправих се с крака оголени
и заех се килима да кърпя.
Взрях се във изтърканите области,
получени от чести посещения
и запитах се „Да сменя ли поста си,
подчинен на самотни извращения?”
Обърнах се и видях доволна усмивка.
Наложих си поглед от нея да откъсна.
Насочих го нагоре, от където блика
надежда и разбрах, че още не е късно
да се боря с пагубното ѝ влияние.
Да докажа на себе си, че имам сила.
Да изхвърля нея без никакво съмнение
и силно да извикам „Стига съм се крила!”
© Биби All rights reserved.
