Доволно спящата жена
Дойдох при тебе тихичко - на пръсти.
Не искам да те будя и да ставам лош.
Защото всеки трябва да се кръсти
пред спящата жена след бурната ù нощ.
Че спящата жена е тя икона,
събрала в себе си красивото в света.
И Господ - Бог я слави от амвона,
че на човешката любов е тя цвета.
Че няма - зная, по-красива гледка
от спящата, доволна от любов, жена.
Това не се рисува лесно с четка
и го разбира само мъжката страна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
