20.08.2013 г., 16:29

Драскотина

661 0 11

ДРАСКОТИНА

 

Понякога съм толкова досадна
на другите, на себе си дори!...
Ала не мога да обичам хладно,
когато вътре в мен гори!

И някой път шегите ми са странни,
заяждам се и драскам по души!... 
Но нежността ми с вас ще си остане,
когато всичко друго се руши!

Със сигурност по улиците кални
ще видите и моите следи!...
Простете ми – дано не съм нахална – 
в калта запалих мъничко звезди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...