23.08.2011 г., 18:04

Дребосъкът

652 0 4

 

 

 

 

                                        ДРЕБОСЪКЪТ

 

                                                    На едно куче

 

                             Много си мъничък. Вече и куц.

                                  Лошо ударен. И сам.

                             Двамата знаем какъв е светът.

                              Но ти си юнак, малчуган.

                             За твоята болка, уви, няма лек.

                              Ден и нощ скиташ – едва.

                             На вярата пътят не е никак мек.

                              Ти търсиш Човека – съдба!

 

                                                 Wali /Виолета Томова/

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...