Aug 23, 2011, 6:04 PM

Дребосъкът

  Poetry » Other
651 0 4

 

 

 

 

                                        ДРЕБОСЪКЪТ

 

                                                    На едно куче

 

                             Много си мъничък. Вече и куц.

                                  Лошо ударен. И сам.

                             Двамата знаем какъв е светът.

                              Но ти си юнак, малчуган.

                             За твоята болка, уви, няма лек.

                              Ден и нощ скиташ – едва.

                             На вярата пътят не е никак мек.

                              Ти търсиш Човека – съдба!

 

                                                 Wali /Виолета Томова/

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...