14.06.2013 г., 22:36 ч.

Дрехата на живота 

  Поезия
370 0 6

От паяжината на дните

години времето плете.

Диктуват те и съдбините.

В живота ми нахлуват те.

 

А той сега е цветна дреха

ушита с нерви и конец.

Във нея чувствата се клеха,

навързани, като венец.

 

И ту широка или тясна,

във дрехата съм притеснен.

Участвах във гонитба бясна

по път широк или стеснен.

 

И тази дреха ще остане

във края - свършения път.

На мен тогава ще ми стане

костюм за слънчевия кът.

 

И с тоз костюм ще си замина

ушит от спомен и сълза.

И зад чертата щом премина,

ще плаче в двора ми лоза...

 

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??