Дрехата на живота
От паяжината на дните
години времето плете.
Диктуват те и съдбините.
В живота ми нахлуват те.
А той сега е цветна дреха
ушита с нерви и конец.
Във нея чувствата се клеха,
навързани, като венец.
И ту широка или тясна,
във дрехата съм притеснен.
Участвах във гонитба бясна
по път широк или стеснен.
И тази дреха ще остане
във края - свършения път.
На мен тогава ще ми стане
костюм за слънчевия кът.
И с тоз костюм ще си замина
ушит от спомен и сълза.
И зад чертата щом премина,
ще плаче в двора ми лоза...
© Никола Апостолов All rights reserved.
