Дреме ми на старото "Armani"
ДРЕМЕ МИ НА СТАРОТО АРМАНИ
... дреме ми на вехтото "Армани" жив ли съм под небосвода син,
дреме ми, че мъкна люти рани! – че за тях не найдох аналгин,
дреме ми на старата ми шапка! – че светът със мен е адски лош,
и за мен реши, че цап-царапкам всеки милостиво хвърлен грош,
дреме ми! – че градските сархоши ще пропият моя сетен лев,
че на три без коз със двете лоши пак ще съм капо, но пък със кеф,
дреме ми, че няма да ме има! – утре – или в някой следващ век,
че дори Вълшебникът с килима отлетя над мен със присмех лек,
дреме ми, че в глупавото Време се раздадох сам – на хляб и сол.
Бях Човек за миг – не ми и дреме! – гол дойдох и ще си ида – гол.
21 януарий 2023 г.
гр. Варна, 15, 45 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
