Дрипава игра
Легендата била че пременена
на истината с дрехите сега
пътувала лъжата приобщена
сред хората широко по света.
Тя дрехите откраднала отдавна
и носила ги дръзко оттогава,
за истина минавала, но с давност,
и с дрехи видно да се захабяват.
Разсеяни, все пак, били мнозина,
преучилите взели го за мода,
на истината роклята красива,
че дрипа е мълчал от срам народа.
Тогава скришно сметнали малцина
да се възползват вместо да търпят,
от примката измъквайки се с примка,
намислили лъжата да пленят.
Пленили я и старите ѝ дрипи
най-показно излагат за респект
и рядко някой плахо ще попита
за кърпеното с дъвка кадифе.
А истината, гола сред народа
се мярка все по-често, но сама,
присмиват ѝ се, бързат да я хокат,
на дрипите перачите в мъгла.
Под слънцето се нижат в дрипи дните,
понякога под дрипаво небе
и дрипави кошмари в дрипи скрита
от дрипите нощта без хлип плете.
Измамена лъжата злобно хрипа
във кулата пленена от лъжа,
обречена от дрипи да разплита
на примките играта за игра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Генова Всички права запазени
