8.04.2021 г., 22:09

Друга

751 0 0

Ако беше друга, щях ли да те обичам?

Колкото любов, към теб изпитвам я сега.

Ако беше друга, щях ли да се вричам?

Във живота мой кълня се, че за тебе ще умра.

Но ти си тази дето моето сърце открадна без пощада.

Ти си мила, тази дето ме обикна и спаси ме от забрава.

 

За теб звездите на небето ако искаш ще сваля?

За теб любима ако трябва и слънцето ще затъмня.

Само ти, разбираш ме във свят изпълнен със лъжи.

Само ти любима ми доказа, че обичаш ли ме истински сърцето ти намира сили грешките на мен да ми прости. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Александров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...