ДРУГА ОБИЧ
По нишката на спомена полека
назад ме води бавно и незримо
през пролети, през есени, през зими
една опазена у мен пътека.
Тя спира пред началото – жарава,
стопила делничния скреж нетраен,
когато бе палат таван под наем
и беше пух дори пръстта корава.
По нея стигам до едно момиче,
готово да прости вината тежка
на младите ми грехове и грешки ...