4.09.2007 г., 9:29

Другаде обръщай самосвала

1.2K 1 21
За кой се мислиш? Два е през нощта...
Мълча цял месец, а сега звъниш ми?
Мен? Да ме видиш? Точно днес? Сега?
Днес само извинение дължиш ми...

Дали сама съм? - Не е твой проблем...
Да беше с мене - нямаше да питаш...
Сам знаеш, още ставам за кадем...
Но, сори, нямаш право да ме пипаш...

Кипи кръвта ми... Като джибри ври...
Еволюирах в грешница-богиня...
Не търся драми, но ме разбери:
Не искам да съм жадна монахиня...

Сега затварям... Не, че съм със мъж...
С един да съм, душата си бих дала...
Сега ми светна, че си пълен фъш...
Ае, другаде обръщай "самосвала"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • запазена марка- РИА.*
  • Благодаря за удоволствието че го прочетох!
    Пишеш с хъс и това ми харесва!Поздравления!
  • Защо си толкоз мнително момиче -
    той може истински да те обича!
    Звънял ти посред нощ във два -
    защото знае:
    без теб до сутринта не може да изтрае!

    "Уви - жените винаги са груби
    към този, който истински ги люби!"
  • Честит рождем ден, Риа!!!
    Много здраве, любов и творчески успехи!
    Продължавай да ни радваш с поезията си!!!
    Празнувай...
  • Омекнаха ми гумите!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...