5.07.2009 г., 0:15

Другар

1.1K 0 2

Другар

 

Мойто пале Чочко,

верен е другар.

С характер прави всичко,

няма господар.

 

В игрите страшен сме тандем,

без дори за миг да спрем,

вдигаме страхотна олелия,

деня превръщаме в магия.

 

С преждата на баба си играем,

в пъстрите конци цели се мотаем

и ще е безспорно права,

тя да вдига врява.

 

Топка шарена изваждам

и на Чочко я показвам,

той с палави очички я следи

и вмигом скача да я улови.

 

И така в забава щура,

всеки ден минава.

С другаря верен,

в клетка скуката мирува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...