5.07.2009 г., 0:15

Другар

1.1K 0 2

Другар

 

Мойто пале Чочко,

верен е другар.

С характер прави всичко,

няма господар.

 

В игрите страшен сме тандем,

без дори за миг да спрем,

вдигаме страхотна олелия,

деня превръщаме в магия.

 

С преждата на баба си играем,

в пъстрите конци цели се мотаем

и ще е безспорно права,

тя да вдига врява.

 

Топка шарена изваждам

и на Чочко я показвам,

той с палави очички я следи

и вмигом скача да я улови.

 

И така в забава щура,

всеки ден минава.

С другаря верен,

в клетка скуката мирува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...