Има дълга коса,
на канела ухаеща.
Белите ù ръце
се побират във шепа.
Идва нощем при теб
във малката стаичка,
лека като перце
и любовно ти шепне.
Грациозна походка
и очи на сърна.
Чувственост, нежност,
от всичко по много.
Ти – омаян и кротък
и дума една
не успяваш да кажеш,
но изпиваш я с поглед.
Тя е твоя мечта
виртуалното щастие.
Как да моля след нея
за мъничко ласка.
© Юлия Барашка Всички права запазени