26.04.2014 г., 21:21  

Другата

1.1K 0 1

 

 

Има дълга коса,

на канела ухаеща.

Белите ù ръце

се побират във шепа.

Идва нощем при теб

във малката стаичка,

лека като перце

и любовно ти шепне.

Грациозна походка

и очи на сърна.

Чувственост, нежност,

от всичко по много.

Ти – омаян и кротък

и дума една

не успяваш да кажеш,

но изпиваш я с поглед.

Тя е твоя мечта

виртуалното щастие.

Как да моля след нея

за мъничко ласка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Барашка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...