Apr 26, 2014, 9:21 PM  

Другата 

  Poetry » Love
629 0 1

 

 

Има дълга коса,

на канела ухаеща.

Белите ù ръце

се побират във шепа.

Идва нощем при теб

във малката стаичка,

лека като перце

и любовно ти шепне.

Грациозна походка

и очи на сърна.

Чувственост, нежност,

от всичко по много.

Ти – омаян и кротък

и дума една

не успяваш да кажеш,

но изпиваш я с поглед.

Тя е твоя мечта

виртуалното щастие.

Как да моля след нея

за мъничко ласка.

 

© Юлия Барашка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??