Другата
И пак съм с другата -
зад огледалото,
с герданче от ръжда
и от кристал.
Говорим си безмълвно -
то се знае -
за този свят -
отдавна полудял.
Какво ще бъде
и какво бе вчера -
поука или упрек -
без медал.
Пашкулът вече
се пропуква,
един е само оцелял.
И пак сълзата
е двулика -
вещае радост
или крах.
Дъхът е влага
за очите -
в които някой
хвърля прах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
