И пак съм с другата -
зад огледалото,
с герданче от ръжда
и от кристал.
Говорим си безмълвно -
то се знае -
за този свят -
отдавна полудял.
Какво ще бъде
и какво бе вчера -
поука или упрек -
без медал.
Пашкулът вече
се пропуква,
един е само оцелял.
И пак сълзата
е двулика -
вещае радост
или крах.
Дъхът е влага
за очите -
в които някой
хвърля прах.
© Христина Комаревска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
