Jan 29, 2009, 5:08 PM

Другата 

  Poetry » Phylosophy
593 1 5

И пак съм с другата -

зад огледалото,

с герданче от ръжда

и от кристал.

Говорим си безмълвно -

то се знае -

за този свят -

отдавна полудял.

Какво ще бъде

и какво бе вчера -

поука или упрек -

без медал.

Пашкулът вече 

се пропуква,

един е само оцелял.

И пак сълзата

е двулика -

вещае радост

или крах.

Дъхът е влага

за очите -

в които някой

хвърля прах.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??