Другата жена

Другата жена

Без аларма и без стрес,

тя става късно точно в десет.

Черна котка в леглото се върти.

На пръста си тя увива своите коси.

През деня, ако грее слънце

ходи на разходка,

ако вали, не иска да стъпи в някоя локва.

А докато елегантно върви, събира погледи.

До късен час, на вино и на фас,

чака своя любим.

Свой го нарича, но не е един.

Тя е кралицата на самотата.

Той е царя на играта.

Само момент споделен,

и като блян изгорен

Той тръгва с нощта.

Тя пак остава сама.

На бледа светлина,

на гости идва Дявола.

Тя от него е създадена,

за грях направена.

През цигарен дим я гледа жадно,

а тя жално, как тя иска от всички

любов, но защо нейната никой не иска?

Ще си замине и Дяволът проклет,

тя сама ще остане занапред.