Колко му е да си влюбен като някой мъж,
когото, щом прегърна, ще забрави как се казва бога;
дали Ромео или Радион Романович, май все е същото - 
героят винаги познава се, когато тлее сит от жажда.
Разлиства пуснатите ти коси надолу по дъжда
и после се върти почти като родео в твойте клони,
нарича го за танц, твърди, че си за миг безсмъртна,
а после всичко свършва под едно понятно пълнолуние.
Но в мен е миналото дом, преди и след това
и не за мен ще можеш да се изповядаш като в църква,
 събирам те в ръцете си, преди да кажеш "тръгвам",
ти само гледаш ме и не говориш, просто не разбираш думите.
Та, колко му е да си влюбен като някой мъж
и все да търсиш в мен утъпкани от други пътища,
 аз имам въздух да въздъхна и сега, а утре ли -
пак ще отворя страница, в която да те помня просто "другия".