Колко му е да си влюбен като някой мъж,
когото, щом прегърна, ще забрави как се казва бога;
дали Ромео или Радион Романович, май все е същото -
героят винаги познава се, когато тлее сит от жажда.
Разлиства пуснатите ти коси надолу по дъжда
и после се върти почти като родео в твойте клони,
нарича го за танц, твърди, че си за миг безсмъртна,
а после всичко свършва под едно понятно пълнолуние.
Но в мен е миналото дом, преди и след това
и не за мен ще можеш да се изповядаш като в църква,
събирам те в ръцете си, преди да кажеш "тръгвам",
ти само гледаш ме и не говориш, просто не разбираш думите. ...