"Жени, Женичка моя" - той така ме нарича.
Не ми бърка никога името с друга.
Може би малко, но все пак ме обича,
може би даже не е с мен само от скука.
И на плитчици тънки заплита косите ми
с пръсти по-нежни от вятърен полъх,
после с усмивка в позлата целува ме
и ме люби по залез, на дъбрава ухаещ.
И съм негова, и съм толкова своя си.
Ненатрапчив в мисълта ми присъства,
той е "Другият", със когото крилата ми
се разтварят, за да политна... ...