Крачка днес напред, а утре две назад,
това е любовта с теб, художник без мечти
и четка без бой, но искам я не знам защо...
Обичаш него, знам, но всеки божи ден
разкриваш време и за мен, макар и полужив,
от този кръговрат не мога да избягам аз.
Защото има нещо в тебе, което не знам,
но някакси ме тегли към твойта врата,
то убива ме.
Припев:
Не искам вече да съм другият,
не искам да съм тъжна истина,
която да гори в сърцето ми,
където скрита е към теб любовта,
защо на прага тъжен уморен,
няма спомен, даже дума за мен,
нима забрави ме, до утре...
Ти и той в нощта, в чужда самота
се къпят вашите души, а аз съм между вас,
развлечение и срам, за твоето добро сърце,
ранявам другия, но щом погледнеш в мен,
забравям всяка прилика с това, което е
старо минало и падам пак в краката ти.
Защото има нещо в тебе, което не знам,
но някакси ме тегли към твойта врата,
то убива ме.
Припев:
Китара без струни, това за мен е любовта ни,
но с мелодията й живота давам ти,
светът ми е за тебе...
© Иван Русланов Всички права запазени
Много ми хареса!!!