23.01.2022 г., 12:00 ч.

Друго нищо не ми остана! 

  Поезия » Любовна
602 4 16

Поднасям душата си в дар,

песента, мечтите и  своя чар,

поднасям любовта си, като

роза, която безкрайно цъфти.

 

Пролетта украса дарява, на

всяка  вейка, стръкче, храст.

в нощите потайни, отдава

сърцето, своята огнена страст.

 

Небето праща пойните птички

и те запяват над поля, гори,

росата къпе сутрин всички

и веселите мисли множи.

 

Вълната бурна във стремеж,

на брега отдава свят копнеж,

и аз ти давам, на, вземи,

тази мисъл жива и  звезди.

 

Вземи от мен и поздрав,

и привет и слънчев лъч,

дето свети в мен, вземи

и облян от слънце остани.

 

Усмивката, която сутрин

украсява лицето ми, вземи я,

нека в нощите  тебе теши,

когато ти скърбиш и аз скърбя.

 

И музата ми клета тихо стене,

сред празните стени стаена,

имам в гърдите си любов, вземи я,

друго нищо не ми остана!

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??