Друго нищо не ми остана!
Поднасям душата си в дар,
песента, мечтите и своя чар,
поднасям любовта си, като
роза, която безкрайно цъфти.
Пролетта украса дарява, на
всяка вейка, стръкче, храст.
в нощите потайни, отдава
сърцето, своята огнена страст.
Небето праща пойните птички
и те запяват над поля, гори,
росата къпе сутрин всички
и веселите мисли множи.
Вълната бурна във стремеж,
на брега отдава свят копнеж,
и аз ти давам, на, вземи,
тази мисъл жива и звезди.
Вземи от мен и поздрав,
и привет и слънчев лъч,
дето свети в мен, вземи
и облян от слънце остани.
Усмивката, която сутрин
украсява лицето ми, вземи я,
нека в нощите тебе теши,
когато ти скърбиш и аз скърбя.
И музата ми клета тихо стене,
сред празните стени стаена,
имам в гърдите си любов, вземи я,
друго нищо не ми остана!
© Миночка Митева All rights reserved.
