Другото аз

Ниня (Николета)
18 1

10.09.2008 г., 14:12 ч.

Поезия » Друга

607 0 2

Сън ли бе смъртта?

Сън ли бе болката?

Не! Самата истина е!

Крие се дълбоко в мен.

Но реши ли да излезе,

излиза с другото ми аз,

зъбещо се на всичко,

мразещо всички,

отмъщаващо жестоко,

гледащо кръвта

стичаща се,

стичаща се по безжизненото тяло.

То ликува и празнува.

Открива красота дори и смъртта.

Дори болката е добра.

Нима това е лудост?

Не! Това е удоволствие.

Погледни червената локва,

която те заобикаля.

Не се ли чувстваш щастлив,

гледайки я?

Да, така и трябва!

С последни сили поемам дъх

и умирам сам сред локва кръв.

Но все пак остава едно друго аз,

едно спокойно и добро,

сладко и нежно аз,

умря злобата и остана само доброто,

но не за дълго!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.