Другото аз
Сън ли бе смъртта?
Сън ли бе болката?
Не! Самата истина е!
Крие се дълбоко в мен.
Но реши ли да излезе,
излиза с другото ми аз,
зъбещо се на всичко,
мразещо всички,
отмъщаващо жестоко,
гледащо кръвта
стичаща се,
стичаща се по безжизненото тяло.
То ликува и празнува.
Открива красота дори и смъртта.
Дори болката е добра.
Нима това е лудост?
Не! Това е удоволствие.
Погледни червената локва,
която те заобикаля.
Не се ли чувстваш щастлив,
гледайки я?
Да, така и трябва!
С последни сили поемам дъх
и умирам сам сред локва кръв.
Но все пак остава едно друго аз,
едно спокойно и добро,
сладко и нежно аз,
умря злобата и остана само доброто,
но не за дълго!
© Николета All rights reserved.
