thedac (Димитър Драганов)
860 1124
12.04.2019 г., 11:35 ч.

Друмник без следа 

  Поезия » Любовна, Философска
196 1 5

Ще се срещнем на Компаса след словесния ми трен,
аз пътувах в първа класа – в ден, от блясък озарен.
Колко струва да мъдрувам като друмник без следа,
и света ти да преплувам – дъх на пролетна дъга?

Там, в нивята, спят лозята и шушукат си в съня,
трепва плам върху земята и надбягва вечността.
Ще създам небе за двама и хармония безкрай –
длан подай над тази яма! Довери ми се! Сполай!

Ти не можеш край да сложиш на красивата любов,
аз сърцето ще положа в страст, наметната с покров.
Няма драма в тази песен – засвирукай я с уста,
разнеси я в блага есен и помни, че съм стрела!

Към Бургас летя унесен и потропвам тихо с крак.
Той, животът, е чудесен, зърнат в трелите на влак.
Запомни, че те обичам, и дочакай ме в нощта…
Любовта е смело птиче, съчетало две сърца…

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??