11.02.2011 г., 20:56

Дръвче

635 0 0

Снегът покри набързо блокове и къщи,

храсти и дървета, улиците на града.

Дръвче излъгано от няколкото топли нощи,

напъпило, от студена болка зарида...

 

Ледът скова му вейчиците крехки.

Снегът посипа розовия цвят.

Сгрешило в свойте първи стъпки,

то бе открило истината в своя свят.

 

Снегът, студът, снежинките тъй мили

за него бяха те присъда и палач.

И никой, никой днес не го закриля

в предсмъртния му стон, в последния му плач.

 

Сгрешило, а природата  за грешка

не съществува,  липсва извинение.

И само май при нас е тя човешка...

Очакваме я даже като задължение.

 

Никой ли?!... Опитва се врабчето,

само примиращо от студ сега,

да го стопли със свойте крачета,

подскачайки, мърморейки, сърдито на студа.

 

                                                   Февруари 1986г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...