11 feb 2011, 20:56

Дръвче 

  Poesía » Del paisaje
444 0 0

Снегът покри набързо блокове и къщи,

храсти и дървета, улиците на града.

Дръвче излъгано от няколкото топли нощи,

напъпило, от студена болка зарида...

 

Ледът скова му вейчиците крехки.

Снегът посипа розовия цвят.

Сгрешило в свойте първи стъпки,

то бе открило истината в своя свят.

 

Снегът, студът, снежинките тъй мили

за него бяха те присъда и палач.

И никой, никой днес не го закриля

в предсмъртния му стон, в последния му плач.

 

Сгрешило, а природата  за грешка

не съществува,  липсва извинение.

И само май при нас е тя човешка...

Очакваме я даже като задължение.

 

Никой ли?!... Опитва се врабчето,

само примиращо от студ сега,

да го стопли със свойте крачета,

подскачайки, мърморейки, сърдито на студа.

 

                                                   Февруари 1986г.

 

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??