11 февр. 2011 г., 20:56

Дръвче

637 0 0

Снегът покри набързо блокове и къщи,

храсти и дървета, улиците на града.

Дръвче излъгано от няколкото топли нощи,

напъпило, от студена болка зарида...

 

Ледът скова му вейчиците крехки.

Снегът посипа розовия цвят.

Сгрешило в свойте първи стъпки,

то бе открило истината в своя свят.

 

Снегът, студът, снежинките тъй мили

за него бяха те присъда и палач.

И никой, никой днес не го закриля

в предсмъртния му стон, в последния му плач.

 

Сгрешило, а природата  за грешка

не съществува,  липсва извинение.

И само май при нас е тя човешка...

Очакваме я даже като задължение.

 

Никой ли?!... Опитва се врабчето,

само примиращо от студ сега,

да го стопли със свойте крачета,

подскачайки, мърморейки, сърдито на студа.

 

                                                   Февруари 1986г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Лозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...