ДРЪВЧЕТА

Една брезичка клоните разклаща,

листенцата ù тайничко шептят,

мистерия душата ми обхваща,

думи ли в сърцето ми шептят?!

Вятърът повява ми косата,

гали нежно моето лице.

Аз чувам музиката на листата,

свири нежно в моето сърце.

До брезичката ела припява,

клен и орех се поклащат в тон,

на дъб и бук листата им развява,

кипарис пее тъжно баритон.

Всяка песен е единствена, различна,

всички клони пеят, като в хор.

Те разказват ми история епична,

наоколо ухае ми на бор.

Тез дървета, като хора са различни,

на височина, по възраст и по сорт.

Дърветата не могат да са идентични,

те са като селянин, циганин и лорд.

Всяко има си история различна,

макар едно до  друго да растат.

Може да е весела или трагична,

едни са прави други се кривят.

Някои буря ги прекърши,

други връзват сладък плод.

Някои гръм ще ги довърши,

други са от знатен род.

Повей, ветрецо, тез дървета,

защото само ти ги галиш.

Гнезда да свият в тях врабчета.

Горките, как да ни ги жалиш!