30.12.2009 г., 10:25

Дубре сме!

1.3K 0 22

- Как си, наборе?

- Дубре съм.

- Как е бабата?

- И тя.

Девет дена ú изнесох.

Ходя, нося ú цветя.

 

- Как са младите?

- Дубре са.

- Ами внучето?

- И то.

Вчера някой да го срещне,

взел му новото палто.

 

- А комшията ти?

- Бомба.

Той, комшията Иван,

на електромера пломба.

Парното го спира сам.

 

- Дръж се, наборе!

- Държа са.

- Горе челото!

- Кое?

- Горе чело!

- Аа, на село...

Там са още по-дубре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...