- Как си, наборе?
- Дубре съм.
- Как е бабата?
- И тя.
Девет дена ú изнесох.
Ходя, нося ú цветя.
- Как са младите?
- Дубре са.
- Ами внучето?
- И то.
Вчера някой да го срещне,
взел му новото палто.
- А комшията ти?
- Бомба.
Той, комшията Иван,
на електромера пломба.
Парното го спира сам.
- Дръж се, наборе!
- Държа са.
- Горе челото!
- Кое?
- Горе чело!
- Аа, на село...
Там са още по-дубре.
© Райчо Русев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
)))