Дуенде
ДУЕНДЕ
Разсъмва. И Земята се прекръсти...
С ресници сънни галя необята.
Повдигам се на Дух, а и на пръсти.
Едва докосвам нишка в непонятното.
По хоризонта птици везат фигури,
чертаят знаци, образи в сияние.
И облакът прошепва нещо. Сигурно
е разтълкувал в багрите послания.
В неоново или мъгливо, черно –
съвсем като в моретата на Търнър.
На дъното какво ли ще намеря?
Ще мога ли оттам да се завърна?
Морето – табор вечен е. С прибоя
по Лорка пеят гърлено вълните.
... Усещам те и в Огъня на Гоя,
в разкъсаните вени на мечтите.
Във залеза, натегнал с наръч истини,
преливал кръв от Божите лозници.
В стрелките ни – от вятъра измислени...
В окото на една ранена птица...
... И пак е лято – циганско и палещо.
Най-синьото мънисто съм в дайрето му.
Преди да се изгубя в снежни халища,
запей! Аз ще тактувам със сърцето си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
