Дует
Дует
Нежно целунат, любя те в стих -
вятърно свиря обречен.
Пръснат в косите ти месеца скри
тема от лятната вечер.
Шепот на флейта в знойната нощ,
палещ тенор-саксофон -
трели пропиващи страстно до кост
пишат мелодия в мен!
Вие се, вие... и кръшно звъни,
мами смехът ти във мрака.
Звуци сме - песен вълшебно мълчи!
Нека за миг да почака.
Толко е хубаво, чак ме боли!
Искам любов да е - вечност...
Краят е там, където звезди,
падат от свойта далечност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
