Aug 2, 2013, 11:23 AM  

Дует

  Poetry
1.5K 0 21

Дует

 

Нежно целунат, любя те в стих -

вятърно свиря обречен.

Пръснат в косите ти месеца скри

тема от лятната вечер.

 

Шепот на флейта в знойната нощ,

палещ тенор-саксофон -

трели пропиващи страстно до кост

пишат мелодия в мен!

 

Вие се, вие... и кръшно звъни,

мами смехът ти във мрака.

Звуци сме - песен вълшебно мълчи!

Нека за миг да почака.

 

Толко е хубаво, чак ме боли!

Искам любов да е - вечност...

Краят е там, където звезди,

падат от свойта далечност.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...