Aug 2, 2013, 11:23 AM  

Дует

  Poetry
1.5K 0 21

Дует

 

Нежно целунат, любя те в стих -

вятърно свиря обречен.

Пръснат в косите ти месеца скри

тема от лятната вечер.

 

Шепот на флейта в знойната нощ,

палещ тенор-саксофон -

трели пропиващи страстно до кост

пишат мелодия в мен!

 

Вие се, вие... и кръшно звъни,

мами смехът ти във мрака.

Звуци сме - песен вълшебно мълчи!

Нека за миг да почака.

 

Толко е хубаво, чак ме боли!

Искам любов да е - вечност...

Краят е там, където звезди,

падат от свойта далечност.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...