Aug 2, 2013, 11:23 AM  

Дует

  Poetry
1.5K 0 21

Дует

 

Нежно целунат, любя те в стих -

вятърно свиря обречен.

Пръснат в косите ти месеца скри

тема от лятната вечер.

 

Шепот на флейта в знойната нощ,

палещ тенор-саксофон -

трели пропиващи страстно до кост

пишат мелодия в мен!

 

Вие се, вие... и кръшно звъни,

мами смехът ти във мрака.

Звуци сме - песен вълшебно мълчи!

Нека за миг да почака.

 

Толко е хубаво, чак ме боли!

Искам любов да е - вечност...

Краят е там, където звезди,

падат от свойта далечност.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...