ivanleko91 (Ангел Колев)
196 10416
26.11.2012 г., 11:50 ч.

Дух 

  Поезия » Любовна
1414 0 14

Ще приседна на твоята маса,
сякаш порив на вятърът - див,
на шега ме е пуснал да сляза,

от небето, завърнал се - лист!

Ще надзърна в очите ти, черни!
Знай, ще пия - от твойта Тъга,
чула - дивните птичи концерти,
ще проблесне - издайна Сълза.

А - отсреща за тебе ще спорят,
пак - сами ще си тръгнат, уви...
Ти си най - непристъпната Роза,
по - студена от всички... Луни!

Ще направиш позната Гримаса,
че Мъжете не схващат - от раз,
те поръчват с поредните чаши,
от Надежда и Обич... и Сласт!

Виждам, ти си до болка красива,
пак си вплела в косите, звезди!
Снежно бяла мечта... моя Дива,
искаш, май да побъбрим, нали?

Знам, че зимите веч са студени,
в тях не съм - твоя наръч дърва,
вместо пламък в камината стене,
с теб се моли, за мен, Любовта!

Мила, ти, ти до днес не повярва,
в плът, че липсвам на тази Земя,
че сломен - от проклетата карма,
там се скитам... немил и недраг!

Чуй сега... Ще остана... За малко?
Знам, че мислиш за мен. Поплачи.
Ще те чакам! Обичам те! Жалко е...
Но - ти, още не тръгвай... Прости!

© Ангел Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??