Дух ще съм, но непокорен
Аз ли криво Ти се молих?
Ти ли недочу, не знам.
Влизам все в погрешни роли –
вечно съм за смях и срам.
Плача с глас, за псето старо,
не живея в бял палат,
думите ми, щит и вяра –
свят различен ми кроят.
Хорският ехиден присмех -
нося го, като медал.
Небесата ти изписах –
много, Боже си ми дал.
Обичта на безсловесни,
мой е звездният безкрай.
В трудни дни, живея лесно.
Славата – на друг я дай!
С гро̀шoвете преброени,
нищите Ти нахрани.
Силна съм, та дай на мене,
Боже, техните вини.
Нека никой не суфлира,
Ти сценарият пиши.
Криво, право, но намираш,
път към нашите души.
И когато си отида,
като вятър, полъх тих,
Ти душата ми зазидай,
в най-красивия ми стих.
Ще долитам аз, от горе,
чудо за да донеса.
Дух ще съм, но непокорен –
луд и вярващ в чудеса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
