Дух в мъглата
Виждам те в прозрачната мъгла –
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен –
спомен тъмен и отрова бавна.
Беше дълг един неотменен.
Беше блян, загубил се безславно…
Виждам – мержелееш се в мъгла,
образ стар от прежното останал.
Помня как душата ми съдра,
сложи сол на пресните ми рани.
Но отдавна мина оня час,
в който търсех тебе из мъглите,
мъртва е и старата ми страст
и не искам даже да те питам
как така превърна се ти в дух
и защо престъпи всички думи?
Шепотът лъжовен дето чух
следва ме из новите ми друми.
Затова се махай ти! Върви
в своя път незнаен из мъглата.
Нямам нужда от пореден взрив
наметало звездно си намятам
скитам из посоките сега,
дирейки надежда в мен самата.
Нямам време вече за тъга –
преживях самотното си лято!
23.08.2024
***
Стихотворението описва феномена “ghosting“ - практиката за прекратяване на лична връзка с някого чрез внезапно и без обяснение оттегляне от всякаква комуникация.
© Констанс Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубаво стихотворение.
Ако ядосаш поет или поетеса това те чака.
В кръга на шегата. -
Лъчо - това е шоу по сценарий, такова трябва да е, за да предизвиква полемики и интерес. Там играят за рейтинг на предаване
-
Да, същото е и ако го направиш по телефона или чрез интермедия. Така в последния сезон на
"Ергенът", даже не помня името му, на финала, когато бяха останали две дами, постъпи изключително долно, безхарактерно и подло, като се появи и се обясняваше на запис през интермедия, нещо като холограма -- изключително грозно! Не съм предполагал, че съществува
толкова долен човек. -
Не е честно да сложиш чертата и да си тръгнеш сякаш никога нищо не е имало. Егоистично е. И е признак на малодушие, защото просто си измиваш ръцете...
Какво ти пука за другия?! -
Лъчезаре - Пушкин е друга водка! Той дори и на дуел е залагал чувствата си!
Нали е трябвало и да има за какво да пише?!
Тогава само са си говорили и чели, като в турските сериали! -
Има го в класиката, как се постъпва при такъв случай. Онегин не изоставя Татяна без обяснение, а като истински благородник в едноименното произведение на А.С.Пушкин. Там
по-точно той й отказва любовта си, но в ония времена любовта е била много по-платонична и възвишена, така че може да се приеме, че между тях е имало истински чувства.
При раздялата с първата ми любов преди много-много години, се прегръщахме и не можехме
да се нацелуваме на една пейка в парка. Понякога едно скарване или недоразумение се превръща в раздяла и в такива случаи и двете страни се нуждаят от помощ, просто няма друго.. -
Преди психолозите да наложат термина, му се е казвало "слагаш чертата". Всяко обяснение при взето вече решение е не само безсмислено, но може и да доведе до болезнена агония, от която е по-трудно да се откопчиш и преживееш дори от "чертата". Диалози и обяснения, и то не насаме (пак според психологията), ако след връзката остава нещо общо: деца, имоти, др.материални неща.
-
Съгласна съм, Петя. Благодаря ти за чудесния коментар!
-
Точно заради това смятам, че никой не бива да си тръгва без обяснение към другия. И аз го казвам от опит. Остават съмненията, развива се чувство за вина ( поне аз съм човек, който винаги търси вината в себе си и това изобщо не е хубава черта). Ако има домашно насилие и единствения начин да избягаш е тайно- това вече е друга тема. Но във всеки друг случай смятам, че тръгването без обяснения може сериозно да срине психиката на изоставения човек и последствията да са пагубни. И на все пак наистина има различни гледни точки...
-
Благодаря ви за чудесните коментари!
Благодаря и за звездичката на редактора Синьо Цвете.
Разбира се, че има повече от една гледна точка по темата и редица обстоятелства също. Понякога просто да изчезнеш е единственият верен избор (например, ако има насилие). Понякога е просто по-лек път да загърбиш една връзка. Може би е инстинкт за самосъхранение, а може и да е слабост - има много аспекти тук.
Въпросът е принципен обаче - онзи, който е изоставен без дори да му бъде казана дума, ако е човек чувствителен, а не някой насилник - несъмнено страда измъчван не само от загубата, а от съмнения, несигурност и една странна надежда, че може би онзи другият все пак ще се върне, ще дойде, ще обясни...
Като всяко нещо във взаимоотношенията е сложно. -
"Виждам – мержелееш се в мъгла,
образ стар от прежното останал.
Помня как душата ми съдра,
сложи сол на пресните ми рани." - виждаш, помниш, чуваш... на физическо ниво може да избягаш, но ако не преодолееш собствените си страхове, комплекси, заблуди, очаквания... няма да избягаш от огледалото. Животът и зад него е такъв, какъвто го прожектираш в себе си: двете страни на една монета. Много хубав стих, Констанс. Поздравления за избора! -
А понякога просто не си струва, Светле, просто не си струва. Дори поглед през рамо.
-
Внезапното прекратяване на връзката не е непременно израз на страх. Не всеки намира сили да се изправи адекватно срещу новите открития, които е направил в себе си. Често хората се залъгват, че спестяват страданието на доскоро обичан човек. Понякога независещи от нас обстоятелства го налагат, намеса на близки. Изброявам от наблюдения и опит. Поздравления, че повдигаш темата чрез чувствата на другия, Констанс.
-
Разкош! Сега знам, че има и термин...
-
Нима животът бе мъгла
и бях обичал част от нея?
Прогоних я от моята душа,
но пак останах сам на кея. -
Благодаря ви за готините коментари. 😊👌🏻💓
Петре, този гостинг е като да идат на майната си, без обяснение. 😁
Петя, тъкмо. 👍 -
Писано е за някой страхливец, предполагам. 🙂 Такива хора не заслужават толкова хубави стихотворения.
-
Този гостинг дали не е като да теглиш майната на някого, но само наум? 😉
-
Хубаво стихотворение с много психология и мистика...
-
Интересно.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря.