Дух в мъглата
Виждам те в прозрачната мъгла –
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен –
спомен тъмен и отрова бавна.
Беше дълг един неотменен.
Беше блян, загубил се безславно…
Виждам – мержелееш се в мъгла,
образ стар от прежното останал.
Помня как душата ми съдра,
сложи сол на пресните ми рани.
Но отдавна мина оня час,
в който търсех тебе из мъглите,
мъртва е и старата ми страст
и не искам даже да те питам
как така превърна се ти в дух
и защо престъпи всички думи?
Шепотът лъжовен дето чух
следва ме из новите ми друми.
Затова се махай ти! Върви
в своя път незнаен из мъглата.
Нямам нужда от пореден взрив
наметало звездно си намятам
скитам из посоките сега,
дирейки надежда в мен самата.
Нямам време вече за тъга –
преживях самотното си лято!
23.08.2024
***
Стихотворението описва феномена “ghosting“ - практиката за прекратяване на лична връзка с някого чрез внезапно и без обяснение оттегляне от всякаква комуникация.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констанс Всички права запазени
В кръга на шегата.
